Червен вълк (Canis rufus)

Червеният вълк (Canis rufus) е с дължина на тялото около 1-1,2м, а дължината на опашката му е около 35 см. Теглото му варира в границите от 20кг. до 40кг. Той е критично застрашен вид. Червеният вълк е един от най-редките вълци, срещани в природат

Червеният вълк (Canis rufus) е с дължина на тялото около 1-1,2м, а дължината на опашката му е около 35 см. Теглото му варира в границите от 20кг. до 40кг. Той е критично застрашен вид.

Червеният вълк е един от най-редките вълци, срещани в природата. Цветът на козината му е канелен на петна с по-червеникави и черни места. Задницата му е по-тъмна, а на гърба има черна линия. Червените вълци попринцип са по-малки от другите видове от Семейство Кучеви, но имат по-дълги крака и по-къса козина. Мъжките са малко по-големи от женските.

Тези животни преди време са обитавали Югоизточна Америка, в районите на река Охайо и Централна Пенсилвания. В тези местности са били най-голям брой индивиди. През 20ти век са били обявени за изчезнал вид. През 1980г. са намерени 17 вълка, които са отглеждани в плен, за да се възстанови популацията им. Причината за изчезването на Червените вълци е била човешка намеса- застрояване на горски местности, обезслесяване за човешки нужди и убиване на вълците поради страх от нападение.

От 2003г. насам популацията се смята за възстановена и има около 100 индивида в 20 семейни групи. Тези животни предпочитат да живеят около блата, гъсти гори и като цяло влажни местности.
Червените вълци са хищници и са най-активни на зазоряване и на здрач. Живеят в дискретни групи, които имат екслузивни територии. Те не допускат други животни в техните местообитания и ловят извън тях. Местностите, които пазят, обикновено са не по-големи от 3км. Размножаването е между януари и март. Хралупите се правят в гъста растителност и често вълците използват прогнили дупки на стари дървета.

Малките вълчета се раждат от 3 до 6 броя и след около 20 месеца напускат глутницата и правят своя. Често, когато не могат да хванат плячка или просто в момента е малко количеството на храната, вълците се хранят и с мърша.

Заплахи за Червените вълци са предимно агрокултурите. Когато навлизат в обработваеми земи от хора, растенията са напръскани с различни химикали, които са много опасни за вълците. След като ги подушат, те често се отравят. Други опасноти са също свръзани с хората чрез тяхното пряко влияние. Скорошни генетични изследвания на Червения вълк доказват, че той е уникален вид, а не е смесица между сив вълк и койот, както се вярваше досега.

От 1967 година насам са вземани мерки за опазването популацията на червените вълци, но чак 10 години по- късно започват да дават резулатати. Успехът за запазване на вида се дължи изцяло на тези 17 вълчета, хванати преди години и размножени с времето. След като са пуснати обратно в природата, всеки един вълк е маркиран с ДжиПиЕс и ако се отдалечи много от територията си, го намират и връщат обратно или ако се окаже, че е убит или откраднат, има строги наказания за извършителите.

Класификация:
-    Царство – Животни
-    Тип – Хордови
-    Клас – Бозайници
-    Разред – Хищници
-    Семейство – Кучеви
-    Род – Кучета
-    Вид – Червен вълк

Автор: Александър Ненов